Ехография (ултразвук) на бъбрека

Нормален ехографски образ

Ехографският образ при сагитално скениране на бъбрека наподобява анатомичната му форма. Размерите не се различават съществено. Очертания му са гладки. Горният и долният му полюс са ясно отграничени и със заоблена форма. При напречно скениране формата на бъбрека е по-различна. Тя има овален вид като мястото на хилуса е силно вдлъбнато навътре. Дебелината е различна, в зависимост от нивото на скениращия срез.

При надлъжно скениране на бъбрека той е ясно отграничен от околните тъкани, чрез фиброзната и мастна капсули, които са с висока ехогенност. Дебелината и е около 1-1,2 шш. Нормалният бъбречен па- ренхим не е с висока ехогенност. Тя е по-ниска в сравнение с тази на черния дроб. От друга страна, много ясно може да се разграничи кортекса от медулата на паренхима. Първият е с по-висока ехогенност и хомогенна структура. Медулата, съставена от бъбречните пирамиди, е хипоехогенна. Колоните на Бертини са разположени в нея и са с по-висока ехогенност. Наличието на рязка граница между двете структурни части на бъбрека говори за наличието на патологичен процес. При добра хидратация на болния могат да се визуализират ясно и големите чашки на бъбрека като хипоехогенни зони. Съотношението между па- ренхим и пиелокаликсна система се нарича парен- химно-пиелонен индекс (ППИ), който обикновено е 2:1-1,5.

Бъбречният синус е съставен от тъкани с различна ехогенност и затова интепретацията на образа изисква по-голямо внимание и точност. Мастната тъкан и стените на съдовете и легенчето в тази област са с висока ехогенност, докато течното им съдържимо е с много ниска плътност.

Незадържане на урина, инконтиненция на урината

Инконтиненция на урината  

Инконтиненцията на урината представлява неволно (несъзнателно) отделяне на урината от пикочния мехур, като резултат от неспособността му да я задържи. При катетеризация урина в мехура не се  открива. В случаите на незадръжка на урината, съчетана с нормална микпия, говорим за лъжлива инконтиненция.

Инконтиненцията се обуславя от урологични и неурологични заболявания.    

Заболяванията, свързани с урогениталната система, най-често ся вродени — екстофия на пикочния    мехур, тотална еписпадия, вродени аномалии на уретрата (двойна уретра, широка уретра), дистопия на    уретералния орифициум, при която се отваря под мехурния сфинктер, фуниевидно разширение на хурната шийка, аномалии, възникнали по време на десценауса на пикочния мехур и свързани с фиксирането на пикочния мехур и уретрата.    

Придобитата инконтиненция най-често се дължи на възпалителни заболявания на пикочния мехур, мехурната шийка, простатната жлеза, коликулус семиналис и уретрата, както и на туберкулоза на пикочния мехур, тумори на пикочния мехур и уретрата, камъни и чужди тела в пикочния мехур и уретрата,    и аденом и карцином на простатата.    

Най-често придобитата инконтиненция се среща след оперативни интервенции по повод на увеличена простата (аденомектомия) и (простатектомия) рак на простатната жлеза, трансуретрални резекции със засягане на сфинктерите, уретротомия, травми на пикочния мехур, уретрата и пространството около тях, гинекологични операции. Честите раждания също увреждат сфинктерния апарат и могат да доведат до инконтиненция. Лъжлива инконтиненция установяваме при мехурновлагалищни и уретровлагалищни фистули.    Причина за инконтиненция са и редица заболявания извън урогениталната система.

На първо място това са заболявания на централната нервна система, гръбначния мозък, оперативни интервенции.

Разбиване на камък в пикочния мехур

Представяме в видео на лазерно разбиване на камъни. Става въпрос за разбивне на голям камък в пикочния мехур с размери около 5 см. На клипа се вижда как уролога използвайки лазерната сонда постепенно разрушава конкремента. Нолмиум лазера, който се използва е най-ефективен независимо от състава на камъка.

http://youtu.be/lEVsP2m4IiE

Увеличена простата

Какво е простатна жлеза?

Простата е малка жлеза, част от мъжката полова система, разположена под пикочния мехурна в интимен допир с крайната част на дебелото черво (ректума). Нормалната простата е с големината и формата на кестен. В нея завършват семепроводите идващи от тестисите, които пренасят сперматозоидите. По време на еякулация, сперматозоидите се смесват с простатния секрет и образуват спермата. Наличието на мускулни влакна в жлезата спомага за изхвърлянето на спермата при яекулация. Простатата обхваща като маншон началото на уретрата (тръбата отвеждаща урината от пикочния мехур). Тя се разделя на две части – централна – това е часта в непосредствена близост с уретрата, и периферна – останалата част. Какво е доброкачественото простатно уголемяване? Доброкачествената простатна хиперплазия или увеличена простата е много характерна за мъжете над 50- 60-годишна възраст. Важно е да се отбележи, че това е доброкачествено разрастване на нормални клетки от простатата, които увеличават броя си и обемът на жлезата става по-голям. Говорим не за заболяване, а за състояние, което се среща при почти всички възрастни мъже. Този процес е пряко свързан със стареенето и с наличието на мъжки хормони в тялото. Сравнимо е с посивяването на косата и появата на бръчките. Увеличената простата е много честа, като се смята, че при мъже над 60 години засяга 50%, а на 90 години – може да достигне до над 80%! Както споменахме простатата е разделена на две зони – централана и периферна. Нарастването на жлезата става постепенно, в течение на много години. Поради факта, че то започва от клетките разроложени около уретрата (т.нар. централна зона), нарастването постепенно започва да стяга в маншон уретрата и да пречи на нормалното уриниране. Трябва да се знае, че доброкачаствената простатна хиперплазия не е рак и няма нищо общо с рака на простатата, като ДПХ не се превръща в рак, дори и да не бъде лекувана, защото рака се развива от друга част на простата - т.нар. периферна зона. Все пак, това не изключва двете заболяванеия могат да протекат едновременно, като от централната зона на простата да се развие хиперплазия, а от периферната рак.

Научете още на www.Urology.bg Автор: Д-р Васил Василев - специалист-уролог

Камъни в бъбреците

Камъните в бъбреците и уретерите са едно от най-често срещаните урологични заболявания.

Камъкът представлява твърда, компактна маса съставена от кристали на различни соли, които се отделят с урината, което е причината да има различни по състав камъни – калциево-оксалатни, уратни и др. Камъните могат бъдат в бъбрека, уретера или в пикочния мехур.

Камъните се образуват в бъбречните кухини (чашки или легенче) и докато са локализирани там обикновено не дават симптоми. Едва, когато попаднат в уретера (пикочопровода, който свързва бъбрека с пикочния мехур) и го запушат, могат да предизвикват т.нар. бъбречна криза или колика, която е една от най-силните болки в тялото.

Автор: Д-р Васил Василев - специалист-Уролог

Лазерно разбиване на камъни

Представяме Ви видео-клип на лазерно разбиване на голям камък (5 см.) в пикочния мехур на пациент на 93 години с оплаквания от затруднено и често уриниране от около 2-3 години.

Самата процедура е ендоскопска и безкръвна,  извършва се със спинална анестезия (в гърба).

В случая, за разбиване на камъка използваме Holmium Laser, като на клипа много ясно се вижда как лазерният лъч буквално "разпрашава" камъка. След като конкремента се радроби на ситни парченца, последните се евакуират от пикочния мехур, с което манипулацията завършва. Обикновено процедурата продължава около 40-60 минути, а в конкретния случай, пациента бе изписан на следващия ден, без оплаквания и без данни за остатъчни фрагменти от камъка.

Извършил операцията и автор на клипа – Д-р Васил Василев – www.Urolog.bg

Безкръвна операция на простатата със Зелен лазер

Увеличената простата, наричана още Доброкачествена Простатна Хиперплазия (ДПХ) е едно от най-честите заболявания на мъжете в напреднала възраст -практически 50% от мъжете над 60 години имат увеличена простата, а на 90 години случаите може да са над 80%.

Най-често, оплакванията се дължат на разрастването на жлезата около уретрата, което постепенно все повече и повече я притиска и намалява диаметъра й. Първите симптоми са тънката струя, честото и нощтно уриниране, задръжка на урината в пикочния мехур и др. В началните стадии се провежда медикамнтозно лечение, но при липса на облекчение  или засилване на симптомите се налага хирургично лечение.

Съвремената урология разолага с различни техники и методи за лечение на увеличената простата. В тази връзка Ви представяме видео-клип ви представяме фотоселективно изпаряване на простатата със Зелен Лазер. По време на операцията се наблюдава минимално кървене и отлично освобождаване на уретрата от хиперплазиралата простатна жлеза, което ще осигури силна и бистра струя урина на пациента. Операцията е ендоскопска (безкръвна), извършва се със спинална анестезия (в гърба) и обикновено пациентите се изписват  от клиниката на следващия ден.

Автор на клипа и извършил операцията: Д-р Васил Василев - Уролог

Трите големи болести на простатата

Все още темата за простатата е табу, заобиколена от страхове и грешни представи, което кара мъжете да се консултират с уролог или рядко или много късно. Това е така, защото много често простата се възприема като символ на мъжествеността и всеки проблем свързан с нея се преживява като отклонение от младостта, съблазняването и сексуалността. Почти винаги, възрастните мъжете се смятат, че проблемите свързани с уринирането задължително се дължат на рак на простатата, като съответно единственото лечение е отстраняване на жлезата, което води до края на сексуалната им “кариера”. Тези грешни представи до голяма степен обясняват страха на мъжете от консултация и преглед на простатата.

В тази връзка, считаме че е изключително важно един мъж да е запознат с трите големи болести най-често засягащи простатата, защото “закъснението” при диагностиката им може да бъде опасно, а понякога дори трагично, което е жалко след като размполагаме с ефективно медикаментозно и хирургично лечение, при условие че бъдат открити навреме.

Доброкачествено уваличение на простатата

Около 50-75 % от мъжете над 50 години са засегнати от т.нар. доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ). Това е доброкачествено състояние (различно от рак), което има бавно развитие, като симптомите постепенно (с години) стават все по осезаеми:

• слаба струя при уриниране, понякога дори изтичаща на капки
• чувство за недоизпразване на пикочния мехур
• усилия и напъване при уриниране
• често уриниране, особено нощем
• неочаквани и непреодолими позиви за уриниране
• неволно изпускане на урина

Диагностицирането на увеличената простата се извършва чрез разговор с пациента, ехография, ректално туширане, изследване на “туморен маркер” - PSA, урина и др. Лечението съответно е медикаментозно и хирургично и е индивидуално при всеки пациент, като засягане на сексуалността би могло да има след операция на простатата, когато има риск от т.нар. ретроградна еякулация, която засяга само опладителната способност на мъжа, но не и възможността от извърши полов акт. (Научете още за увеличената простата и лечението и)

Простатит

Простатитът може да засегне мъжете от всички възрасти, но е най-чест между мъже на 30-40 години. Острият постатит, обикновено е следствие на бактериална инфекция и се проявява с проблеми при уринирането, като при тежките форми, може да има и силна болка, висока температура и общо неразрположение на пациента. Хроничният простатит е сериозна инфекция на простатата, най-често следствие на недоизлекуван или рецидивиращ остър простатит. Симптомите му могат да са много разнообразни - тъпи болки в таза, ирадииращи към ануса, тестисисте или вътрешната част на бедрата, проблеми с ерекцията, парене и болка при уриниране и еякулация и др. Доказването на простатита най-често е микробиологично - изследване на стерилна урина и еякулат, където се изолира причинителя - най-често E.Coli и E. Faecalis. Лечението е основно антибактериално, чрез прием на антибиотици, като нелекувания простатит може да доведе до усложнения, най-често засягащи оплодителната способност и качествата на спермата. (Научете още за простатита и лечението му)

Рак на простатата

Ракът на простатата е най-честото раково заболяване при мъжете. При него е характерно бавното развитие, в продължение на години, най-често без никакви спицифични оплаквания, като сиптомите (ако ги има) много наподобяват тези на доброкачествената простатана хиперплазия, т.е. проблеми с уринирането. Това е причината при всички мъже с увеличена простата задължително да се изключи съмнение за рак, тъй като той може да е наличен и дори и при липса на оплаквания или замаскиран от симптомите на ДПХ. Това може да стане единствено чрез ежегодни прегледи от уролог за мъжене над 50 г., включващи ректално туширане, изследване на PSA и ехография.

Пълното излекуване на рака на простатата е възможно само в началните стадии, когато и опциите за лечение са много - медикаментозно, хормонално, лъчелечение и хирургично, като дори е възможно запазване на еректилната функция и възможността за извъшванен на полов акт. Вече в напредналите стадии, лечението е само поддържащо (палиативно), което цели да забави увеличаването и разпространението на заболяването и облекчаване на състоянието. (Научете още за рака на простатата и лечението му)

В резюме ще кажем, че болестите на простата са лечими, при условие че са диагностицирани навреме, като страхът от нарушения в сексуалната функция при лечението им е напълно неоправдан. В същото време, прегледа на простатата в никакъв случай не е нито страшен, нито болезнен и може да бъде само полезен.

Автор на статията: Д-р Васил Василев - Уролог 

Университетска болница "Александровска, Клиника по Урология, София

е-mail: Dr.Vassilev@urology.bg

Очакваме Вашите въпроси и коментари! Те са важни за нас.  Пишете ни!

Лечение на камъни в бъбреците

През последните години, огромният прогрес в развитието на ендоскопските, лазерните и ултразвукови технологии в урологията, доведе до разработване и въвеждане в ежедневната практика на нови, модерни методи за лечение на камъни в бъбреците и уретерите. Това е прекрасно за специалистите, но всички тези методи, наричани с общо име "безкръвни", "лазерни", "ултразвукови" и т.н. объркват пациентите, които често не са запознати и не знаят какво да очакват, нито до къде се простират възможностите на съответния метод. А за съжаление все още няма универсален метод за лечение на камъните (дори и с лазер) и всеки един от арсенала от модерни методи, с които разполага модерната урология има своите показания и противопоказания, като при всеки конкретен случай е подходящ един или друг начин на лечение, в зависимост от размера на камъка, локализацията му, химическият му състав, състоянието на бъбрека и т.н. При някои пациент е по-удачна екстракорпоралната литотрипсия (обикновено разбиване), при други лазер, при трети медикаментозна терапия. Понякога като първа стъпка се използват един метод, като обикновено се започва с най-малко инвазивния и рисков, но при неуспех може да се наложи наместа на друг. В тази статия, ще се опитаме да систематизираме показанията за употреба на различните методи за лечение на камъни според локализацията им (бъбрек или уретер) и според размерите им.

Камъни в бъбреците

Като начало е важно да отбележим, че не всички камъни, задължително и на всяка цена трябва да се лекуват. Понякога само наблюдението на конкремента може да бъде достатъчно при безсимптомните и единични камъни в бъбрека с р-ри до около 10-15 мм. Разбира се, извършват се периодични ултразвукови или ренгенови прегледи като се следи за нарастване на конкремента или поява на симптоми. В момента не е решено окончателно дали всеки открит конкремент задължително трябва да се елиминира или някои могат да се оставят за наблюдение.

Решение да се предприемат активни мерки относно камъка се взема при:

• Нарастване на конкремента;
• При повишена предразпложеност към уролитиаза;
• Запушване на бъбрека;
• Инфекция;
• Размери над 15 мм;
• Предпочитания на пациента;
• Наблюдение повече от 2-3 години.

При конкременти в бъбрека с р-ри до 10 мм. като правило първи метод на избор е екстракорпорална литотрипсия (ЕКЛТ), като най-малко травмиращ, бърз и безболезнен метод. При неуспех на ЕКЛТ, като втора стъпка в лечението на камъка може да се опита с уретрореноскопия (УРС) и дезинтеграция с лазер. Едва при неуспех и на този метод може да се опита и перкутанна нефролитолапаксия (ПНЛ).

При размери на камък в бъбрека между 10 и 20 мм. отново се започва с ЕКЛТ. Поради по–големия размер на конкрементите и особено ако и те са множествени, може да се премине на ПНЛ, при която евакуацията на фрагментите е по-лесна и по–пълна. Тук може отново да се опита и също с УРС.

Когато камъка е с размери над 20 мм., ЕКЛТ трудно може да осигури пълната му  дезинтеграция. Най–често той се разчупва на няколко големи парчета, които могат да запушат уретера или да станат основа за образуването на нови камъни. Поставянето на стент тип „Double-J“, при избор на този метод, е почти задължителен за осигуряване на безпрепятствен пасаж на урината. При толкова големи камъни най-подходящ метод за лечението им е ПНЛ. Това е много подходящ и минимално инвазивен подход, позволяващ да се избегне отворената операция, която до неотдавна беше единственото възможно лечение за такива конкременти.

Отворената операция остава единствена алтернатива при: анатомични аномалии, множествени големи конкременти, сложни отливъчни камъни, болестно затлъстяване, възпаление (пионефроза) и др.

Камъни в уретера

Смята се, че камъни до 4-5 мм. в диаметър, при условие, че няма аномалии по хода уретера, могат да се елиминират по естествен начин или с обикновената обезболяваща терапия. При конкременти с размер 5–8 мм. може да се опита МЕТ (медикамнетозна експулсивна терапия). Тя отслабва директно мускулатурата на уретера и помага за елиминирането на конкремента.

Ако има запушване на бъбрека се предприемат първо мерки за осигуряване на оток на урината – поставяне на стент тип „дабъл джей“ или поставяне на нефростома през кожата.

Често въпреки МЕТ терапията конкремента не може да се елиминира, въпреки, че е с подходящ размер. Много често това се дължи на възпалителни изменения в лигавицата на уретера, която се  подува и „впива“ около камъка. При такива конкременти с размер до 10 мм. и разположени по-близо до бъбрека най-често се започва с ЕКЛТ, като раздробените фрагменти се елиминират с урината. Ако и този метод не успее се налага използването на УРС и разбиване с лазер. Ако същият конкремент е разположен в часта на уретера по-близо до пикочния мехур се предпочита направо да се използва УРС с лазерна сонда.

При конкременти в уретера с размери по-големи от 10 мм. се предпочита като първо избор на лечение да се използва УРС с лазерна дезинтеграция на конкремента, независимо от локализацията. Тя осигурява едновременно бързо и сравнително безопасно, пълно разрушаване на камъка в уретера, като оставя на уринния ток само прах и дребни частици.

Камъни в пикочния мехур

При някои хора може да се образуват и камъни в пикочния мехур това е най-често при стеснения на изхода на мехура или чести инфекции.

При тях най-удобно е да се проникне през уретрата. Съществуват методи на механично разбиване – с инструменти, наречени пънч – литотриптори. С тяхна помощ се раздробява конкремента и фрагментите се евакуират през работния канал на инструмента. Добра алтернатива е лазерното разбиване, с което е възможно раздробяването и на значително по-големи камъни - 5 и повече см. При някои по-големи или множествени конкрементиможе да се наложи и отворена операция.

Както се вижда съвременната урология разполага с голям арсенал в битката с уролитиазата. Преценката за най-подходящия метод зависи от опита на добрия уролог.

Автор на статията: Д-р Васил Василев - Уролог 

Университетска болница "Александровска, Клиника по Урология, София

е-mail: Dr.Vassilev@urology.bg

Urology.bg Group

Поради изключително засиленият интерес и големият брой запитвания към Urology.bg от пациенти и читатели от цяла България, екипът на Urology.bg разшири своята дейност и обедини в Urology.bg Group няколко урлогични сайта от страната, в които се спазват трите основни принципа залегнали в основата на Urology.bg - достоверност на информацията, поднесена на достъпен език от практикуващи специалисти уролози. По този начин гарантираме, че в сайтовете, членовете на Urology.bg Group ще откриете страхотни статии за урологичните диагнози и заболявания и ще Ви помогнат да се ориентирате в урологичната джунгла, за да бъдете отново здрави. Във всеки едни от сайтовете можете за попитате или да се свържете със съответния специалист-уролог и да получите компетентен и полезен отговор, съвет или контакт с уролог в близост до Вас.

Членове на Urology.bg Group:

Русе Пазарджик Търговище Пловдив София

Безкръвни операции в урологията

През последните години, с развитието на технологиите и бързия прогрес в медицината, в това число и в урологията, която е една от най-високо технологични мидицински специалности, все по-често се говори и използват т.нар. ендоскопси или безкръвни операции. Именно по тази причина Ви предлагам тази статия, за да внеса яснота по темата, да ви запозная с разликите, предимствата и недостатъците на тези модерни методи, тъй като често пациентите не могат да се ориентират в терминологията и различните видове хирургично лечение (безкръвно или класическо), които са възможни за една и съща болест. Предполагам всички са наясно с класическата, отворена хирургия и съвсем накратко ще се спрем на основните етапи на една отворена операция, за да можем да направим по-добро и разбираемо сравнение с безкръвните, лапароскопски методи. Всяка отворена операция започва с хирургичен достъп до съответния болен орган или област в тялото. Достъпът включва - първо разрез на кожата и подкожието и в последствие в дълбочина на подлежащите мускули и структури. В зависимост от органа, който се оперира и вида на оперативната интервенция, достъпите са различни и с различна големина. Едва след като се осигури въпросния достъп до болния орган започва същинската част от операцията - например премахване на тумор, корекция на вроден дефект или друг проблем и т.н. Често достъпите до един и същ орган са еднакви за различни видове оперативни интервенции, като разбира се е възможно и обратното - различни достъпи за едни и същ проблем. Например за премахване на тумор на бъбрека могат да се използват т.нар. лумбален достъп или т.нар. трансперитонеален достъп, в зависимост от големината на туморната формация (виж схема по-долу). След като приключи същинската част (премахването на тумора на бъбрека например), операцията завършва със затваряне на достъпа, като на отделни слоеве и последователно се зашиват мускулите, подкожието и накрая кожата. Реално, кожата е само последния слой, като под нея има поне още 2 шева. Тук е важно да отбележим, че болките след класическите операции най-често се дължат именно на въпросния достъп и пациентите не ги боли от премахнатия тумор на бъбрека например, а от разрязаните по време на достъпа кожа и мускули. Още повече, възстановяването след операцията и врящането към ежедневните активности е възможно едва след като зарастнат зашитите мускули, което може да продължи 2-3 и повече месеци, времето, през което пациентите могат да изпитват болки и дискомфорт, особено при движение или натоварване на въпросните мускули. Точно тук е основната и огромна разлика между класическата и лапароскопска (безкръвна хирургия). Както се подразбира от името и (laparos - корем и scopia - гледане) лапароскопките операции се извършват през малки разрези (дупчици) в коремната стена и по тази причина се нарича "минимално инвазивни" или “безкръвни”. За разлика от традиционната хирургия, която се извършва през достъп (разрез) на кожата и мускулите, при лапароскопските безкръвни методи, операцията се извършва през няколко малки дупчици (0,5-1 см.) на кожата, като се използват специално създадени за целта инструменти и камера, през която хирурга наблюдава и контролира инструментите. Реално същината на операцията е същата (например премахване на тумор на бъбрека или рак на простатата) и се прави същото както при отворената класическа хирургия, но без да има разрез на кожата. Основните предимства на модеренните безкръвни методи пред класическата хирургия са: - по-малко болки след операцията, - позволява по-ранно раздвижване, - намалява продължителността на хоспитализацията, - позволява по-бързо възстановяване, - естетически - почти липсва белег. Разбира се, за извършване на лапароскопски операции се изисква подходящо обучение, в допълнение към уменията по конвенционална хирургия. Също така, пациентите, който подлежат на лапароскопска операция трябва да бъдат информирани за вероятността, че по време на операцията може да се наложи да се използва и премине към класически разрез - т.нар. конверсия. Тук е мястото да споменем и следващото поколение “безкръвни” операции, който са плод огромния технически прогрес в медицината през последните десетилетия, а именно роботизираната хирургия. Реално, роботизираната хирургия представлява усъвършенствана лапароскопска хирургия, която също се извършва през няколко малки дупчици на кожата, но иструментите вече не се държат от ръцете на хирурга, а от робот, който се командва от чрез контролен пулт (конзола) от хирурга. Именно по тази причина по-правилно би било роботизираната хирургия да се нарича робот-асистирана лапароскопска хирургия. Повече за този метод можете да научите специално-писаната за нея статия. Отново за илюстрация, Ви представям кратък видео-клип представящ работата на робота, на който ясно се вижда движението на механичните му ръце, който държат инструментите, контролирани от дистанция от уролога. Може ли всички операции да се извършат лапароскопси? Най-често Да, разбира се не е всички. В действителност всичко зависи от опита на хирурга и вида на патологията, като избора на метод е строго индивидуален при всеки пациент. В урологията най-често лапароскопски операции се правят при рак на простатата, тумори на бъбрека (с по-малки размери), лечение на рак на пикочния мехур, пластики на бъбречното легенче и др. Важно е да отбележим, че в световен мащаб, по-голямата част от операциите за рак на простатата се извършват безкръвно - лапароскопски или робот-асистирано. В САЩ над 80% от радикалните-простатектомии се извършват с робот, което в същността си е усъвършенствана лапароскопска или както е по-правилно да я наречем робот-асистирана лапароскопска хирургия. Автор на статията: Уролог

Робот ДаВинчи в урологията

Хирургичната система daVinci революционира лечението на рак на простатата с възможността за извършване на роботизирана операция на простатата, известена още и като робот-асистирана простатектомия. Ползите от тази минимално инвазивна процедура са както за хирург, чрез подобряване на прецизността и визуализация, така и за пациента, в краткосрочен и дългосрочен план за възстановяване. В сравнение с традиционната отворена хирургия, роботизираната хирургия предлага следните предимства: • Отличен контрол и прецизност на резекция рака на простатата • По-малка кръвозагуба и по-малко усложнения • По-кратък болничен престой – често изписването е на следващия ден • По-малък риск от инфекция • По-бързо връщане към нормалната ежедневна активност • Намаляване на риска от инконтиненция и импотентност • По-малки белези в сравнение с тразиционната, “отворена” хирургия Роботизирана радикална простатектомия – революционна технология Роботизирана радикална простатектомия (или робот-асистирана лапароскопска радикална простатектомия, за да бъде пълно названието) преобрази терапевтичните опции при мъже с диагностициран локализиран рак на простатата. Те вече не трябва задължително да бъдат оперирани класически за отстраняване на рака простатната жлеза, защото роботизирана хирургия е възможна при всички мъже, които са подходящи за отворена хирургия. В допълнение, тази най-съвременна хирургична процедура може да предложи и най-добрия шанс за пълно възстановяване. Ергономичната апаратура, филтрацията на тремора на ръцете и 3D зрително увеличение помагат и улесняват хирурга в изпълнение на един от най-сложните аспекти на процедурата, а именно запазване на инервацията и опазване на постоперативната сексуалната функция и континенция на урината. Заедно с контрола върху рака, това са ключовите елементи в проследяването на пациентите, подложени на лечение. Ползите от роботизираната простатектомия могат да включват: • По-бързо връщане към нормална активност • По-кратка хоспитализация – изписване след 1-2 дни • Намаляване на риска от инконтиненция и импотентност • По-малка кръвозагуба • Намалява на болката – при повечето пациенти дори не е необходимо прилагането на наркотици след операцията • По-малко усложнения • По-малко белези в сравнение с традиционната отворена хирургия • По-малък риск от инфекция Какво е роботизирана хирургия? Често наричан “робот”, системата Da Vinci ®, в крайна сметка е един модерен хирургически инструмент, който улеснява иначе сложните лапароскопски “безкръвни” хирургични процедури. За разлика от истинските роботи като тези, които се използват по линии за сглобяване на автомобили например, хирургичните роботи не са способни на независима, автоматизирана дейност. Вместо това, те реагират на командите на хирурга чрез усъвършенствана система за дистанционно управление. При системата daVinci ® , урологът седи на конзолата в ъгъла на операционната, наблюдавайки на живо 3-D изображения на вътрешните органи на пациента. Самият “роботът” е позициониран върху корема на пациента, а оптичната система и инструментите, дълбоко вътре в тялото. Използвайки ръцете и краката си за контрол, урологът манипулира система от камери и миниатюрни инструменти, дълбоко вътре в тялото на пациента, което позволява изключително прецизна и деликатна операция, която се извършва през малки разрези с р-ри около 1 см. Следствие на посочените по-горе предимства от 2002 г. насам, роботизираната хирургия все по-бързо навлиза в урологична практика. За няколко години в САЩ това става най-предпочитания от пациентите и уролозите метод за оперативно лечение при рак на простатата. През 2011 г. около 85% от операциите за рак на простата са извършени с роботизирана система DaVinci. Автор на статията: Д-р Васил Василев – уролог

Лазерно разбиване на камъни в бъбреците

Няколко анатомични понятия

В началото ще си позволим да споменем за няколко анатомични особености и понятия относно уринарната система, което ще ви позволи да разберете по-добре обясненията в статията по-долу.
В коремната кухина е разположена цялата система за производство и съхранение на урината - т.нар. отделителна система, състояща се от бъбреци, уретери, пикочен мехур и уретра, отбелязани на приложената схема.
Двата бъбрека са разположени в горно-задната част на корема. Големината на бъбрека е около 12 на 6 см и съдържа кухини (т.нар. чаши), в които се събира урината. Отделните чашки се събират и формират т.нар. легенче (или пиелон). От легенчето започва уретера - тънък канал, който стига до пикочния мехур. Дължината на уретера е около 20 cm. Двата уретера (ляв и десен) отвеждат урината до пикочния мехур. Пикочният мехур е резервоар за произведената от бъбреците урина. Урината се евакуира навън от тялото и пикочния мехур през канал, наречен уретра.

Уретероскопията е минимално инвазивен ("безкръвен") метод, който предоставя достъп до уретера и бъбречни кухини (легенче или чашки) с цел диагностика или лечение.

Няколко думи за болестта

Честотата на пикочните камъни достига около 10-15% във възрастното население. В някои случаи камъните могат да се елиминира спонтанно, когато е достатъчно само медикаментозно лечение. Въпреки това, уролитиазата може да се усложни с болки, инфекции като в някои случаи може дори да се запушат и наруши функцията на бъбреците. В тези случаи вече се налага активно лечение, което може да изисква и извършването на някаква интервенция.

Методи за лечение

Както вече споменахме, когато се налага пикочните камъни могат да се лекуват с различни инвазивни и неинвазивни методи. Като неинвазивен метод, разбиването на камъни в бъбреците е една от най-използваните процедури, която позволява разбиването и лечението на голяма част от камъните в бъбреците и уретерите. Според препоръките на Европейската Асоциация по Урология (EAU) Екстракорпоралната литотрипсия (разбиване) на камъни се препоръчва, като първи избор за лечение при:
-камъни в бъбрека и легенчето с размери по-малки от 2 см.
-камъни в уретера с размери по-малки от 1 см.

Въпреки че екстракорпоралната литотрипсия е успешна при голяма част от случаите, при някои камъни, дали заради техните размери, дали заради разположението, дали заради състава, лечението им чрез екстракорпорална литотрипсия е невъзможно и се налага извършването на минимално инвазивни  ("безкръвни" процедури), които позволяват да се достигне да камъка през естествените отвори на тялото - уретероскопия и разбиването му с лазер.
Според препоръките на Европейската Асоциация по Урология (EAU) уретероскопията и лазерното разбиване са показани в случаите на:
-камъни в уретера с размери по-големи от 1 см.
-в някои случаи на камъни в бъбрека с р-ри по-големи от 2 см.

Какво представлява уретероскопията и лазерното разбиване?

Уретероскопията в същността си представлява проникване в уретера, чрез уред наречен уретероскоп. Това е оптичен инструмент с дебелина около 3-4 мм., който позволява проникването в уретера под визуален контрол. Уретероскопите могат да бъдат “твърди” или “гъвкави”, като избора на съответния вид е решение на уролога и зависи от редица фактори (размер и позиция на конкремента, анатомични особености на пациента и т.н.) и е индивидуално при всяка манипулация. Освен оптична система уретероскопите имат и работни канали, през които се вкарват различни инструменти в това число и лазерната сонда, по която лазерният лъч достига да камъка и го разбива.

Описание на процедурата

Обикновено уретероскопията се извършва под спинална (в гърба) или обща анестезия. Уретероскопа се въвежда в пикочния мехур, като се минава през естествения му отвор - уретрата. След това от пикочния мехур се прониква в уретера и може да се достигне до легенчето и бъбрека, в зависимост от позицията на камъка за разбиване.

Самото разбиване се извършва с лазерна сонда, която представлява тънък, силиконов световод, по която лазерният лъч достига от лазерният генератор до камъка. За разбиване на камъни са разработени различни видове лазери с различна дължина на вълната (цвят на лъча), които имат различни характеристики и енергия. Според актуалните препоръки на Европейската Асоциация по Урология, за разбиване на камъни се препоръчва т.нар. “холмиум лазер”, който излъчва при дължина на вълната 2150 nm. и  е в състояние да разбие всички видове камъни (според състава им), при условие разбира се, че при уретероскопията се достигне до камъка.

Костната плътност при рак на простатата

Костна плътност проверка може да бъде рентабилен след лечение на рак на простатата, ново проучване е установено.

Според предварителна информация, цитирани в изследването, лечението андроген лишаване (ADT), който се използва за лечение на някои мъже с рак на простатата, може да повлияе на минерална плътност на костите, особено при мъжете в напреднала възраст, които може вече да изпитват недостиг на андроген. В този контекст, научните изследвани дали измерване на костната минерална плътност (КМП) нива при мъже с рак на простатата, които са получили лечение с ADT би било рентабилно.

Изследователите създали компютърен модел за симулиране на развитието на рак на простатата и на честотата на фрактури на бедрената кост при мъжете на възраст от 70 година с локално напреднал или висок риск локализиран рак на простатата. Мъжете са започнати на две годишен курс на ADT след лъчева терапия. Изследователите анализирали данни за оценка на ефективността на разходите за измерване на КМП преди започване на ADT, а след това след лечение с алендронат за предотвратяване на фрактури.

Идточник на статията: Урология