Лазерите - модерните скалпели в урологията!

Д-р Васил Василев – основател на сайта www.urology.bg Д-р Василев, увеличи ли се приложението на лазерите в медицината през последните години?

По същността си лазерът е светлина, която има две основни характеристики – да пренася голямо количество мощна енергия и да я насочва много прецизно и фино в точно определен участък от тялото. Но за да има ефект, лазерът трябва да е в пряк контакт със съответния орган, тъкан или камък – т.е по някакъв начин ние трябва да го „закараме” до там, което в миналото беше изключително трудно. През последните години науката напредна много и развитието на технологиите ни позволи да използваме лазерите и в медицината. Благодарение на миниатюрните оптичните системи и усъвършенстването на ендоскопските инструменти, вече успяваме да проникваме в тялото през естествените му отвори и оттам да достигнем до простатата, пикочния мехур, уретера и дори до бъбрека, където да използваме лазерната светлина за лечение на различни проблеми.

Съществуват различни лазери. Какво ги отличава?
Различават се по много характеристики, но най-важната е дължината на вълната, от която до голяма степен зависи ефектът на тази голяма енергия, която лъчът пренася. Например, т.нар. Зелен лазер за лечение на увеличена простата излъчва дължина на вълната 532 nm – попада в т. нар. зелен спектър. Тази зелена светлина се абсорбира изцяло от хемоглобина в клетките, загрява го и това води до изпаряване на самата тъкан. Друг вид е Холмиум лазерът, който пък излъчва около 2150 nm и попада в невидимия инфрачервен спектър и няма цвят. Неговата енергия не се абсорбира от хемоглобина, а от водата в клетките. Разликата е, че холмиум лазерът реже тъканите, а не ги изпарява. Може да се каже, че лазерите са модерните скалпели в медицината. Позволяват ни бързо, прецизно и безкръвно да режем тъкани в тялото на пациента.
При кои урологични заболявания се използват лазерите? Много голямо приложение намират при лечението на уголемена простата (доброкачествена простатна хиперплазия), като размерът на жлезата няма значение. Позволяват ни да лекуваме това състояние бързо, почти безкръвно и без странични ефекти и усложнения. В сравнение с класическите отворени операции намаляваме болничния престой на пациентите и носенето на катетър до един ден, без да се нарушава еректилната функция. Това са предимствата пред класическата отворена операция и пред трансуретралнатарезекция. Лазерното лечение може да се прилага и при пациенти на антикоагулантна терапия (за разреждане на кръвта), което е почти невъзможно при другите методи. Важно да се отбележи, че с лазер не се лекува карцином на простатата. Другото голямо приложение на лазерите e при лечение на камъни в бъбреците, в уретера и в пикочния мехур (т.нар. уролитиаза). Преди беше трудно да се достигнем до камъка, но както казахме вече днес това вече не е проблем. Миниатюризирането на хирургичните инструменти ни позволява да проникнем директно в пикочния мехур, а оттам по уретера да стигнем чак до бъбрека. По този начин можем да разбиваме камъни в бъбрека, без да се налага да оперираме пациента. Новите технологии позволяват директно пренасяне на енергия върху камъка, а не през кожата, както е при екстракорпоралнаталитотрипсия и това ги прави много по-ефективни. Само преди 20 години диагнозата уролитиаза задължително означаваше операция, докато в наши дни камъни се оперират само в редки случаи – при болни с аномалии например. Другото приложение е при т. нар. лазерно обрязване. Позволява по-фино изрязване на кожата на пациентите при т. нар. болест фимоза. Също така, лазерите се използват много успешно за лечение на късо гемче, чрез лазерна френулотомия.

Съществуват ли някакви противопоказания? Ако един болен е подходящ за класическа операция, няма причина да не бъде опериран с лазер. Съществуват общи противопоказания: ако пациентът е силно увреден, страда от сърдечно заболяване, диабет и т. н. В тези случаи е рискова упойката, а не самата процедура с лазера. При някои болни класическата хирургия или трансуретралнатарезекция биха били рискови, но може да се приложи лазерна интервенция, която е по-щадяща за болния. Преди 15 години лазерите в медицината звучаха като нещо далечно в бъдещото, а днес разполагаме с по три лазера за болест. Така че, бих определил лазерната и ендоскопската хирургия като едно пътешествие, което едва сега започва и все още не се знае докъде ще ни отведе.
 Източник: Urolog.bg

Митове и легенди за фимозата...

Фимозата е проблем, който засяга най-вече младите мъже в активна полова възраст. Често пъти в продължение на месеци и години те страдат и осъзнават, че имат проблем, но не посмяват да потърсят лекарска помощ или я отлагат поради незнание, страх, а дори и срам. От практиката ми прави впечатление, че обикновено минава над година от появата на оплакванията до решението за консултация с уролог, като през това време межете търсят лечние чрез различни билки, кремове или други популярни методи. Подобна реакция е съвсем нормална – все пак това е „най-важният” орган в мъжкото тяло, но подобно поведение реално не само забавя лечението, а с течение на времето фимозата става все по-тежка и съответно лечението по-агресивно.

Това е и целта на този раздел, в който да отговорим на най-често срещаните вапроси по темата и да се опитаме да разбулим страховете и митовете свързани с нея.

Фимозата пречи ли на растежа на пениса?

Не, тъй като става въпрос за козметичен дефект, който не ограничава растежа и развитието на пениса.

Фимозата пречи ли на ерекцията и секса?

Сама по себе си тя не пречи на ерекцията, но когато е тежка и фимозният пръстен е тесен, той не позволява на главичката да се заголи лесно, което прави ерекцията неприятна или дори болезнена. Същото важи и по време на полов акт, особено ако е без презерватив, когато тегленето и опъването върху главичката и съответно препуциума са много по силни и неконтролирани (за разлика от мастурбирането). В някои по-тежки случаи, когато фимозата е много тежка и не позволява изобщо заголване, мъжете просто избягват полови контакти, защото те са много болезнени. В други случаи, може да се получат малки надлъжни нацепвания (ранички) на кожата, които освен че са болезнени, при заздравяването си допълнително стесняват отвора.

Възможно ли е лечение без обрязване?

Фимозата се лекува оперативно чрез обрязване. Само в случаите на много лека форма, би могло да се приложи лечение с кортикостероидни кремове, които отпускат стегната кожа, но опита показва, че това най-често само забавя процеса, без да го отстранява. Единственото дефинитивно лечение е да се отстрани стеснения участък на кожата, което няма как да стане с лекарства и кремове, а само чрез изрязването му.

Болезнена ли е обрязването и има ли болки след това?

Обрязването е кратка хирургична интервенция, която най-често се прави с локална упойка – т.е. обезболява се само пениса, като пациентите усещат, че ги докосваме, но нямат болка (често пъти го сравняват с упойката при зъболекар). Разбира се, възможни са и кратка венозна анестезия, при която пациента заспива за кратко, както и спинална, която обезболява тялото от кръста надолу, но най-често те са излишни. Упойката продължава около час и след като премине има лека, търпима болка, за която се предписват обезболяващи и се понася лесно от пациентите.

Какво ще правя ако получа ерекция в дните след операцията?

Това е може би най-големият страх и най-често задаваният въпрос, отговора на който е нищо!Ерекцията сама по себе си няма да скъса конците, тъй като остава достатъчно кожа след операцията, която позволява свободното уголемяване на дължината на пениса, както докато зарастне всичко, така и след това. Проблема в дните след операцията е, че ерекцията е леко болезнена, тъй като при нея има по-скоро механично дразнене на раната при самото разтягане (подобно на ожулен лакът, който боли при движение на ръката). Истината е, че пациентите са толкова стресирани след операцията, че въобще не им минават еротични мисли и в крайна сметка, проблема с болките при ерекция остава минимален и не налага прием на лекарства, които да я подтискат.

За колко време зараства и падат конците?

Както при всяка друга рана, така и при обрязването трябва време, за да зарастне кожата – средно 12-15 дни. Що се отнася до конците, най-удобно и за пациента и за нас лекарите да се използват резурбируеми – т.е. такива, които падат сами, един по един след 15-20 дни. Важно е да отбележим, че зарастването на раната и падането на конците са два отделни процеса и честите притеснения на пациентите, че раната още не е зарастнала, защото конците не са паднали е излищно. Конците умишлено са направени да падат малко по-късно, за да се подсигури, че ще са там достатъчно дълго, за да може раната да зарастне при всеки пациент, тъй като всеки е различен.

Кога мога да правя секс след обрязването?

Най-рано след 15-20 дни, независимо от метода на обрязване – т.е. времето за пълно зарастване и падане на конците.

Остава ли голям белег?

Въпроса с белега е много относителен и всичко зависи от вида на операцията и техническото и изпълнение, като са възможни и сме виждали всякакви вариянти, от малък и фин белег до големи и „грозни” козметични дефекти.

След като се обрежа ще се промени ли усещането по време на секс?

Това също е много популярен въпрос, особено в интернет форумите, където се срещат много противоречиви коментари, като намалена чувствителност на главичката, забавяне на еякулацията и др. Истината е, че няма еднозначен отговор, тъй като става въпрос за субективно усещане, което всеки възприема по свой собствен и различен начин и в голяма степен зависи от състоянието на пениса преди обрязването, както и вида и начин на операция. Например, ако говорим за пациент с тежка фимоза, който при всеки акт е изпитвал болка, след операцията ще се чувства много по-добре. Понякога, при пълно обрязване действително се наблюдава загрубяване на кожата на главичката, тъй като тя вече не е покрита от препуциум и е в постоянен допир с бельото, но това не променя удоволствието и усещането от акта. В крайна сметка, една огромна част от мъжете по света (мюсюлманите, евреите и др.) са обрязани още като деца и нямат никакъв проблем.

Източник: АНДРОЛОГИЯ

Модерни и безкръвни операции при рак на простатата

Хирургичното лечение на рака на простатата се състои в извършването на т.нар. радикална простатектомия - операция, която има за цел цялостното премахване на простата, засегната от злокачествен тумор.

Простата е жлеза, която се намира под пикочния мехур и преди ректума. През нея преминава канала на уретрата, който достига до края на пениса и позволява излизането на урината. Простатата е в близост до сфинктерната система, която осигурява задържането на урината и до нервите свързани с ерекцията. Семенните мехурчета са “резервоар” на спермата и се свързват директно в простата.
 

Основната функция на простата е да секретира на една от съставните части от семенната течност - т.нар. простатен секрет, който при смесване със сперматозоидите, идващи от тестисите, образува спермата. За норалното си функциониране простата е зависима от мъжкия хормон  - тестостерон.

Принцип на интервенцията

Операцията за радикално премахване на простатата се извършва само при доказан с биопсия рак. Целта на интервенцията е да се премахне цялата простата заедно със семенните мехурчета, с което да се постигне радикално (пълно) излекуване на пациента.

Съществуват ли други опции на лечение?

Съществуват и други видове лечение на рака на простата като лъчелечение, брахитерапия, хоромонотерапия или дори т.нар. активно наблюдение. Предимствата и недостатъците на съответните методи не са в обзора на тази статия и допълнителна информация за тях можете да намерите в съответния раздел на Urology.bg.

При избора на операция се взимат предвид и възрастта на пациента, общото му състояние, както и характеристиките на рака - стадии, степен на злокачествентост, наличие или не на метастази.

Оперативна техника

Радикалната простатектомия се извършва под обща анестезия.

Възможни са няколко подхода при извършване на операцията, като това зависи от избора на уролог, според състоянието и предпочитанията на конкретния пациент. Операцията може да бъде извършена красически чрез разрез под пъпа (т.нар отворен тип операции) или през няколко малки дупчици на кожата на корема, през които преминават необходимите за операцията инструменти - т.нар. лапароскопски операции. Най-модерната разновидност е извършнане на операцията с помоща на робот, като в този случай тя много прилича на лапароскопската, с тази разлика, че инструментите не се държат от хирурга, а от хирургичен робот, който се управлява от уролога.

Важно е да споменем, че реално и при трите метода операцията се прави едно и също, като разликата е в достъпа до простатата. За по-голяма яснота ще си позволим да напаравим сравнението със смяна на съединител на колата например - при единия метод това се прави при отворен капак на двигателя, докато при другия - през няколко дупки на капака. Но същтността на ремонта е една и в крайна сметка без значение метода, за да се ремонтира съединителя трябва да се развият едни и същи болтчета и гайки, да се спазва определен ред и т.н. Разбира се, новите методи имат своите предимства и позволяват по-добра видимост, по-директен достъп, по-кратък болничен престой, по-бързо възстановяване, в сравнение с класическата отворена операция. Допълнителна информация за "безкръвните" операции на простатата >>

Радикалната простатектомия има няколко основни етапа. Първо се премахва цялата простата, заедно със семенните мехурчета. Следва, поставяне на катетър в уретрата, като пикочния мехур и остатъка от уретрата се зашиват един за друг, за да възстанови пикочния канал и подсигури оттичането на урината. На края на операцията се фиксира дренаж, позволяващ изтичането на серозната течност от оперативната зона.

Източник: Д-р Васил Василев - Urology.bg