Каква е успеваемостта и какви са рисковете при уретероскопията?

Успеваемостта при уретероскопията е над 90% при по-голямата част от камъните, които се лекуват с тази процедура. Успеваемостта зависи от:

• дали има 1 или повече камъни
• колко време камъка е бил заседнал
• местоположението на камъка (дали е в бъбрека или в уретера)
• размера на камъка
• дали е извършвана предишна хирургична намеса на бъбрека
• опита на хирурга

Като рискове при уретероскопията може да се посочат следните:

• инфекция на урината, като това състояние обикновено изисква приема на антибиотици
• кървене, което обикновено се регулира бързо
• увреждане на уретера, което води до стесняването му или перфорация. Това се случва рядко и може да се наложе разширяването му с помоща на стент JJ
• неуспешен опит за разбиване или изтегляне на камъка. Тогава е възможно извършване на алтернативна процедура
• перфорация на уретера: обикновено е необходим стент JJ за няколко седмици след такова нараняване
• откъсване на уретера от бъбрека. Това е много рядко и понякога неизбежно. Изисква се отворена операция, за да се възстанови.
• дискомфорт в коремната област или гърба
• странични ефекти дължащи се на JJ стента

Има ли нужда от лечение при камъни в бъбреците?

Не всички камъни в бъбреците се нуждаят от лечение. Ако камъка не причинява никакви симптоми и не оказва влияние върху пикочните пътища и няма вероятноста да създаде проблеми в бъдещето, то той може да бъде оставен без лечение, но наблюдаван внимателно за бъдещи проблеми. Ако камъка не причинява никакви симптоми и е достатъчно малък за да премине евентуално от своето движение, може да бъде наблюдаван и да не се подлага на лечение. Някои професии обаче, като например пилот, изискват хората упражняващи професията да нямат камъни, а някои хора може да пътуват или да живеят в области, в които достъпа до медицинска грижа е затруднен.

Ако човек е диагностициран с камъни в бъбреците, то уролога може да прецени, че той е достатъчно малък и бъде изхвърлен от организма сам. Повечето малки камъни преминават през тялото в рамките на няколко часа или няколко дена. За да се помогне на този процес, лекарите съветват да се приемат много течности, а също може да бъде предложен и специален режим на хранене.

Кога е подходящо използването на уретероскопията?

Уретероскопията включва използването на малък твърд или гъвкав инструмент наречен уретероскоп, който позволява директното наблюдение и лечение на камъните. Уретероскопа, който е снабден с камера за наблюдение и работни канали се поставя в пикочния мехур и уретерите докато се локализира камъка. Тогава камъка може да бъде разбит посредством лазерна енергия или изваден чрез малка кошничка, коята се поставя в работните канали. Предимството на тази процедура е, че се използват естествените отвори на тялото е не се правят разрези. 

Уретероскопията е добър и подходящ избор за малки камъни в уретера или бъбрека. Успеваемостта на изчистване на камъни от тези места е по-висока отколкото при екстракорпорланата литотрипсия (EКЛТ). В сравнение с ЕКЛТ обаче, може да се наблюдава по-голям дискомфорт след процедурата, особено когато е необходимо и поставянето на стент. Уретероскопията не е подходяща за многе големи камъни, тъй като малкия размер на инструментариума не позволява пълното премахване на камъните. 

Обикновено уретероскопията протича около 1 час. Тя е амбулаторна процедура и след около седмица пациента може да се върне на работа, а след около 2 седмици би трябвало да е напълно възстановен.

За кои пациенти НЕ е подходяща екстракорпоралната литотрипсия?

Основното предимство на екстракорпоралната литотрипсия (ЕКЛТ) e, че е абсолютно неинвазивен метод. Екстракорпоралната литотрипсия е изключително подходяща процедура за пациенти с малки камъни, които лесно се виждат на рентген. В определени случаи обаче ЕКЛТ не е подходящия начин за лечение. Такива случаи са:

• бременни
• пациенти приемащи антикоагуланти или пациенти със смущения при съсирването на кръвта. Аспирина и подобни лекарства, трябва да бъдат спряни 1 седмица преди датата на ЕКЛТ.
• пациенти с хронични бъбречни инфекции, тъй като някои парченца от разбития камък може да не преминат и бактерията няма да бъде напълно елиминирана от бъбрека
• пациенти с обструкции или съединителна тъкан в уретера, което може да попречи на преминаването на парченцата от разбития камък
• пациенти, при които е необходимо непосредствено или абсолютно премахване на камъните
• пациенти с цистинови камъни и определени видове калциеви камъни, тъй като тези камъни не биват добре разбивани с ЕКЛТ