Ехография (ултразвук) на бъбрека

Нормален ехографски образ

Ехографският образ при сагитално скениране на бъбрека наподобява анатомичната му форма. Размерите не се различават съществено. Очертания му са гладки. Горният и долният му полюс са ясно отграничени и със заоблена форма. При напречно скениране формата на бъбрека е по-различна. Тя има овален вид като мястото на хилуса е силно вдлъбнато навътре. Дебелината е различна, в зависимост от нивото на скениращия срез.

При надлъжно скениране на бъбрека той е ясно отграничен от околните тъкани, чрез фиброзната и мастна капсули, които са с висока ехогенност. Дебелината и е около 1-1,2 шш. Нормалният бъбречен па- ренхим не е с висока ехогенност. Тя е по-ниска в сравнение с тази на черния дроб. От друга страна, много ясно може да се разграничи кортекса от медулата на паренхима. Първият е с по-висока ехогенност и хомогенна структура. Медулата, съставена от бъбречните пирамиди, е хипоехогенна. Колоните на Бертини са разположени в нея и са с по-висока ехогенност. Наличието на рязка граница между двете структурни части на бъбрека говори за наличието на патологичен процес. При добра хидратация на болния могат да се визуализират ясно и големите чашки на бъбрека като хипоехогенни зони. Съотношението между па- ренхим и пиелокаликсна система се нарича парен- химно-пиелонен индекс (ППИ), който обикновено е 2:1-1,5.

Бъбречният синус е съставен от тъкани с различна ехогенност и затова интепретацията на образа изисква по-голямо внимание и точност. Мастната тъкан и стените на съдовете и легенчето в тази област са с висока ехогенност, докато течното им съдържимо е с много ниска плътност.

Незадържане на урина, инконтиненция на урината

Инконтиненция на урината  

Инконтиненцията на урината представлява неволно (несъзнателно) отделяне на урината от пикочния мехур, като резултат от неспособността му да я задържи. При катетеризация урина в мехура не се  открива. В случаите на незадръжка на урината, съчетана с нормална микпия, говорим за лъжлива инконтиненция.

Инконтиненцията се обуславя от урологични и неурологични заболявания.    

Заболяванията, свързани с урогениталната система, най-често ся вродени — екстофия на пикочния    мехур, тотална еписпадия, вродени аномалии на уретрата (двойна уретра, широка уретра), дистопия на    уретералния орифициум, при която се отваря под мехурния сфинктер, фуниевидно разширение на хурната шийка, аномалии, възникнали по време на десценауса на пикочния мехур и свързани с фиксирането на пикочния мехур и уретрата.    

Придобитата инконтиненция най-често се дължи на възпалителни заболявания на пикочния мехур, мехурната шийка, простатната жлеза, коликулус семиналис и уретрата, както и на туберкулоза на пикочния мехур, тумори на пикочния мехур и уретрата, камъни и чужди тела в пикочния мехур и уретрата,    и аденом и карцином на простатата.    

Най-често придобитата инконтиненция се среща след оперативни интервенции по повод на увеличена простата (аденомектомия) и (простатектомия) рак на простатната жлеза, трансуретрални резекции със засягане на сфинктерите, уретротомия, травми на пикочния мехур, уретрата и пространството около тях, гинекологични операции. Честите раждания също увреждат сфинктерния апарат и могат да доведат до инконтиненция. Лъжлива инконтиненция установяваме при мехурновлагалищни и уретровлагалищни фистули.    Причина за инконтиненция са и редица заболявания извън урогениталната система.

На първо място това са заболявания на централната нервна система, гръбначния мозък, оперативни интервенции.

Разбиване на камък в пикочния мехур

Представяме в видео на лазерно разбиване на камъни. Става въпрос за разбивне на голям камък в пикочния мехур с размери около 5 см. На клипа се вижда как уролога използвайки лазерната сонда постепенно разрушава конкремента. Нолмиум лазера, който се използва е най-ефективен независимо от състава на камъка.

http://youtu.be/lEVsP2m4IiE

Увеличена простата

Какво е простатна жлеза?

Простата е малка жлеза, част от мъжката полова система, разположена под пикочния мехурна в интимен допир с крайната част на дебелото черво (ректума). Нормалната простата е с големината и формата на кестен. В нея завършват семепроводите идващи от тестисите, които пренасят сперматозоидите. По време на еякулация, сперматозоидите се смесват с простатния секрет и образуват спермата. Наличието на мускулни влакна в жлезата спомага за изхвърлянето на спермата при яекулация. Простатата обхваща като маншон началото на уретрата (тръбата отвеждаща урината от пикочния мехур). Тя се разделя на две части – централна – това е часта в непосредствена близост с уретрата, и периферна – останалата част. Какво е доброкачественото простатно уголемяване? Доброкачествената простатна хиперплазия или увеличена простата е много характерна за мъжете над 50- 60-годишна възраст. Важно е да се отбележи, че това е доброкачествено разрастване на нормални клетки от простатата, които увеличават броя си и обемът на жлезата става по-голям. Говорим не за заболяване, а за състояние, което се среща при почти всички възрастни мъже. Този процес е пряко свързан със стареенето и с наличието на мъжки хормони в тялото. Сравнимо е с посивяването на косата и появата на бръчките. Увеличената простата е много честа, като се смята, че при мъже над 60 години засяга 50%, а на 90 години – може да достигне до над 80%! Както споменахме простатата е разделена на две зони – централана и периферна. Нарастването на жлезата става постепенно, в течение на много години. Поради факта, че то започва от клетките разроложени около уретрата (т.нар. централна зона), нарастването постепенно започва да стяга в маншон уретрата и да пречи на нормалното уриниране. Трябва да се знае, че доброкачаствената простатна хиперплазия не е рак и няма нищо общо с рака на простатата, като ДПХ не се превръща в рак, дори и да не бъде лекувана, защото рака се развива от друга част на простата - т.нар. периферна зона. Все пак, това не изключва двете заболяванеия могат да протекат едновременно, като от централната зона на простата да се развие хиперплазия, а от периферната рак.

Научете още на www.Urology.bg Автор: Д-р Васил Василев - специалист-уролог

Камъни в бъбреците

Камъните в бъбреците и уретерите са едно от най-често срещаните урологични заболявания.

Камъкът представлява твърда, компактна маса съставена от кристали на различни соли, които се отделят с урината, което е причината да има различни по състав камъни – калциево-оксалатни, уратни и др. Камъните могат бъдат в бъбрека, уретера или в пикочния мехур.

Камъните се образуват в бъбречните кухини (чашки или легенче) и докато са локализирани там обикновено не дават симптоми. Едва, когато попаднат в уретера (пикочопровода, който свързва бъбрека с пикочния мехур) и го запушат, могат да предизвикват т.нар. бъбречна криза или колика, която е една от най-силните болки в тялото.

Автор: Д-р Васил Василев - специалист-Уролог