Рискови фактори и усложнения при камъни в пикочния мехур

В развиващите се държави, камъните в пикочния мехур са често явление при децата, най-вече поради дехидратация, инфекции или начин на хранене с нисък прием на протеини. В други страни, камъните в пикочния мехур се образуват най-често при възрастни и особено при мъже около и над 30 години.

Фактори, които допринасят към увеличения риск от камъни в пикочния мехур са:

• препятствия на пикочния мехур - това са всички пречки, които възпрепятстват потока на урината от пикочния мехур към уретрата (канала, който извежда урината от тялото). Съществуват различни такива пречки, но най-често срещаната е увеличената простата.
• неврогенен пикочен мехур - сърдечен удар, увреждания на гръбначния мозък, Паркинсон, диабет, дискова херния и други заболявания могат да увредят нервите, които контролират функциите на пикочния мехур. Някои хора с неврогенен пикочен мехур може да имат и увеличена простата или друг вид препятствие пред мехура, което допълнително увеличава риска от образуване на камъни в пикочния мехур.

Камъни в пикочния мехур, които не бъдат отстранени, дори и тези, които не причиняват симптоми, могат да доведат до усложнения. Такива усложнения са:

• хронична дисфункция на пикочния мехур - ако не се предприеме лечение на камъните в пикочния мехур, това може да доведе до дългосрочни проблеми като болки или често уриниране. Също така камъните може да се натрупат в отвора, където урината излиза от мехура към уретрата и така да се блокира преминаването на урината извън тялото.
• инфекции на пикочните пътища - повтарящи се бактериални инфекции в пикочните пътища може да се дължат на камъни в пикочния мехур.

Екстракорпорална литотрипсия - процедура без обща анестезия

Първата възможност за справяне с камъни в бъбреците е екстракорпоралната литотрипсия. Интересното при тази интервенция е, че тя не изисква обща анестезия, достатъчен е само обикновен анелгетик. С времето се подобрява и апаратурата при тази процедура - не е необходимо излягането в нещо като вана пълна с течност, през която да преминават ударните вълни и така да се разбият камъните. Днес е достатъчно, просто пациента да се е опънал и апарутарата ще насочи своите ударни вълни към камъка, с помоща на рентгенови ориентири. Самата процедурата трае между 30-45 минути. Преди извършването й е важно да се уведоми уролога, ако пациента приема антиагреганти или антикоагуланти, тъй като ако не приема им не бъде временно спрян, биха могли да се образуват вътрешни хематоми. При тази техника за разбиване на камъни, повечето камъни с големина по-малка от 10мм, а дори и до 20мм, могат да бъдат разбити напълно сигурно. Единственото, което трябва да прави пациента след това е, на 3 седмици да посещава своя уролог, за да се провери дали камъните са изцяло изхвърлени от организма или би била необходима втора процедура.

Как се диагностицират камъните в бъбреците?

Понякога камъните в бъбреците остават "скирити" и не създават пробелми, но се откриват на рентген при рутинен медицински преглед. Тези камъни могат да се изхвърлят незабелязано. Но ако камъка е голям ще бъде препоръчано лечение. Най-често камъните се откриват на рентген или ехография (ултравук), когато има оплаквания от кръв в урината или остри болки. Чрез снимките от тези изследвания, уролога добива представа за размера и мястото на камъка. Изследванията на кръвта и урината също подсказват за евентуално образуване на камъни.

Ако има подозрения за камъни, но уролога не може да постави диагноза само чрез рентгеново изследване, може да направи преглед на пикочната система чрез компютърна томография (CT). Компютърна томография е златния стандарт при прегледите, тъй като диагностицира изключително точно и безболезнено rпочти всички видове камъни.

Чрез споменатите изследвания, уролога разбира за размера, мястото и броя на камъните, които причиняват съответните симптоми. По този начин е възможна да се назначи подходящото лечение.

Диетични промени с цел предпазване от камъни в бъбреците

Образуването на камъни в бъбреците може да бъде редуцирано при промяна на количеството приемани течности и също в зависимост от вида на камъните, промяна в приема на натрий, животински протиен, калций и оксалат.

Пиенето на достатъчно течност е най-добрият начин от предпазване от повечето видове камъни. Здравните органи препоръчват изпиването на 2-3 л течности на ден. Хората с цистинови камъни е препоръчително да пият дори повече. Въпреки че водата е най-доброто за пиене, възможно е да помогнат и цитрусовите напитки.

Спрямо вида на камъните, могат да се изброят следните препоръки:

Калциево оксалатни камъни:

• намаляване на натрия
• намаляване на животинския протеин като месо, яйца и риба
• достатъчен прием на калций от храната или взимане на калциеви добавки с храна
• избягване на храна с високо съдържание на оксалати като спанак, ревен, ядки, пшеничени трици

Калциево фосфатни камъни:

• намаляване на натрия
• намаляване на животинския протеин
• достатъчено набавяне на калций от храната или взимане на калциеви добавки с храна

Пикочно-киселинни камъни:

• ограничаване на животинския протеин