Безкръвни операции в урологията

През последните години, с развитието на технологиите и бързия прогрес в медицината, в това число и в урологията, която е една от най-високо технологични мидицински специалности, все по-често се говори и използват т.нар. ендоскопси или безкръвни операции. Именно по тази причина Ви предлагам тази статия, за да внеса яснота по темата, да ви запозная с разликите, предимствата и недостатъците на тези модерни методи, тъй като често пациентите не могат да се ориентират в терминологията и различните видове хирургично лечение (безкръвно или класическо), които са възможни за една и съща болест. Предполагам всички са наясно с класическата, отворена хирургия и съвсем накратко ще се спрем на основните етапи на една отворена операция, за да можем да направим по-добро и разбираемо сравнение с безкръвните, лапароскопски методи. Всяка отворена операция започва с хирургичен достъп до съответния болен орган или област в тялото. Достъпът включва - първо разрез на кожата и подкожието и в последствие в дълбочина на подлежащите мускули и структури. В зависимост от органа, който се оперира и вида на оперативната интервенция, достъпите са различни и с различна големина. Едва след като се осигури въпросния достъп до болния орган започва същинската част от операцията - например премахване на тумор, корекция на вроден дефект или друг проблем и т.н. Често достъпите до един и същ орган са еднакви за различни видове оперативни интервенции, като разбира се е възможно и обратното - различни достъпи за едни и същ проблем. Например за премахване на тумор на бъбрека могат да се използват т.нар. лумбален достъп или т.нар. трансперитонеален достъп, в зависимост от големината на туморната формация (виж схема по-долу). След като приключи същинската част (премахването на тумора на бъбрека например), операцията завършва със затваряне на достъпа, като на отделни слоеве и последователно се зашиват мускулите, подкожието и накрая кожата. Реално, кожата е само последния слой, като под нея има поне още 2 шева. Тук е важно да отбележим, че болките след класическите операции най-често се дължат именно на въпросния достъп и пациентите не ги боли от премахнатия тумор на бъбрека например, а от разрязаните по време на достъпа кожа и мускули. Още повече, възстановяването след операцията и врящането към ежедневните активности е възможно едва след като зарастнат зашитите мускули, което може да продължи 2-3 и повече месеци, времето, през което пациентите могат да изпитват болки и дискомфорт, особено при движение или натоварване на въпросните мускули. Точно тук е основната и огромна разлика между класическата и лапароскопска (безкръвна хирургия). Както се подразбира от името и (laparos - корем и scopia - гледане) лапароскопките операции се извършват през малки разрези (дупчици) в коремната стена и по тази причина се нарича "минимално инвазивни" или “безкръвни”. За разлика от традиционната хирургия, която се извършва през достъп (разрез) на кожата и мускулите, при лапароскопските безкръвни методи, операцията се извършва през няколко малки дупчици (0,5-1 см.) на кожата, като се използват специално създадени за целта инструменти и камера, през която хирурга наблюдава и контролира инструментите. Реално същината на операцията е същата (например премахване на тумор на бъбрека или рак на простатата) и се прави същото както при отворената класическа хирургия, но без да има разрез на кожата. Основните предимства на модеренните безкръвни методи пред класическата хирургия са: - по-малко болки след операцията, - позволява по-ранно раздвижване, - намалява продължителността на хоспитализацията, - позволява по-бързо възстановяване, - естетически - почти липсва белег. Разбира се, за извършване на лапароскопски операции се изисква подходящо обучение, в допълнение към уменията по конвенционална хирургия. Също така, пациентите, който подлежат на лапароскопска операция трябва да бъдат информирани за вероятността, че по време на операцията може да се наложи да се използва и премине към класически разрез - т.нар. конверсия. Тук е мястото да споменем и следващото поколение “безкръвни” операции, който са плод огромния технически прогрес в медицината през последните десетилетия, а именно роботизираната хирургия. Реално, роботизираната хирургия представлява усъвършенствана лапароскопска хирургия, която също се извършва през няколко малки дупчици на кожата, но иструментите вече не се държат от ръцете на хирурга, а от робот, който се командва от чрез контролен пулт (конзола) от хирурга. Именно по тази причина по-правилно би било роботизираната хирургия да се нарича робот-асистирана лапароскопска хирургия. Повече за този метод можете да научите специално-писаната за нея статия. Отново за илюстрация, Ви представям кратък видео-клип представящ работата на робота, на който ясно се вижда движението на механичните му ръце, който държат инструментите, контролирани от дистанция от уролога. Може ли всички операции да се извършат лапароскопси? Най-често Да, разбира се не е всички. В действителност всичко зависи от опита на хирурга и вида на патологията, като избора на метод е строго индивидуален при всеки пациент. В урологията най-често лапароскопски операции се правят при рак на простатата, тумори на бъбрека (с по-малки размери), лечение на рак на пикочния мехур, пластики на бъбречното легенче и др. Важно е да отбележим, че в световен мащаб, по-голямата част от операциите за рак на простатата се извършват безкръвно - лапароскопски или робот-асистирано. В САЩ над 80% от радикалните-простатектомии се извършват с робот, което в същността си е усъвършенствана лапароскопска или както е по-правилно да я наречем робот-асистирана лапароскопска хирургия. Автор на статията: Уролог

Робот ДаВинчи в урологията

Хирургичната система daVinci революционира лечението на рак на простатата с възможността за извършване на роботизирана операция на простатата, известена още и като робот-асистирана простатектомия. Ползите от тази минимално инвазивна процедура са както за хирург, чрез подобряване на прецизността и визуализация, така и за пациента, в краткосрочен и дългосрочен план за възстановяване. В сравнение с традиционната отворена хирургия, роботизираната хирургия предлага следните предимства: • Отличен контрол и прецизност на резекция рака на простатата • По-малка кръвозагуба и по-малко усложнения • По-кратък болничен престой – често изписването е на следващия ден • По-малък риск от инфекция • По-бързо връщане към нормалната ежедневна активност • Намаляване на риска от инконтиненция и импотентност • По-малки белези в сравнение с тразиционната, “отворена” хирургия Роботизирана радикална простатектомия – революционна технология Роботизирана радикална простатектомия (или робот-асистирана лапароскопска радикална простатектомия, за да бъде пълно названието) преобрази терапевтичните опции при мъже с диагностициран локализиран рак на простатата. Те вече не трябва задължително да бъдат оперирани класически за отстраняване на рака простатната жлеза, защото роботизирана хирургия е възможна при всички мъже, които са подходящи за отворена хирургия. В допълнение, тази най-съвременна хирургична процедура може да предложи и най-добрия шанс за пълно възстановяване. Ергономичната апаратура, филтрацията на тремора на ръцете и 3D зрително увеличение помагат и улесняват хирурга в изпълнение на един от най-сложните аспекти на процедурата, а именно запазване на инервацията и опазване на постоперативната сексуалната функция и континенция на урината. Заедно с контрола върху рака, това са ключовите елементи в проследяването на пациентите, подложени на лечение. Ползите от роботизираната простатектомия могат да включват: • По-бързо връщане към нормална активност • По-кратка хоспитализация – изписване след 1-2 дни • Намаляване на риска от инконтиненция и импотентност • По-малка кръвозагуба • Намалява на болката – при повечето пациенти дори не е необходимо прилагането на наркотици след операцията • По-малко усложнения • По-малко белези в сравнение с традиционната отворена хирургия • По-малък риск от инфекция Какво е роботизирана хирургия? Често наричан “робот”, системата Da Vinci ®, в крайна сметка е един модерен хирургически инструмент, който улеснява иначе сложните лапароскопски “безкръвни” хирургични процедури. За разлика от истинските роботи като тези, които се използват по линии за сглобяване на автомобили например, хирургичните роботи не са способни на независима, автоматизирана дейност. Вместо това, те реагират на командите на хирурга чрез усъвършенствана система за дистанционно управление. При системата daVinci ® , урологът седи на конзолата в ъгъла на операционната, наблюдавайки на живо 3-D изображения на вътрешните органи на пациента. Самият “роботът” е позициониран върху корема на пациента, а оптичната система и инструментите, дълбоко вътре в тялото. Използвайки ръцете и краката си за контрол, урологът манипулира система от камери и миниатюрни инструменти, дълбоко вътре в тялото на пациента, което позволява изключително прецизна и деликатна операция, която се извършва през малки разрези с р-ри около 1 см. Следствие на посочените по-горе предимства от 2002 г. насам, роботизираната хирургия все по-бързо навлиза в урологична практика. За няколко години в САЩ това става най-предпочитания от пациентите и уролозите метод за оперативно лечение при рак на простатата. През 2011 г. около 85% от операциите за рак на простата са извършени с роботизирана система DaVinci. Автор на статията: Д-р Васил Василев – уролог