Костна плътност проверка може да бъде рентабилен след лечение на рак на простатата, ново проучване е установено.
Според предварителна информация, цитирани в изследването, лечението андроген лишаване (ADT), който се използва за лечение на някои мъже с рак на простатата, може да повлияе на минерална плътност на костите, особено при мъжете в напреднала възраст, които може вече да изпитват недостиг на андроген. В този контекст, научните изследвани дали измерване на костната минерална плътност (КМП) нива при мъже с рак на простатата, които са получили лечение с ADT би било рентабилно.
Изследователите създали компютърен модел за симулиране на развитието на рак на простатата и на честотата на фрактури на бедрената кост при мъжете на възраст от 70 година с локално напреднал или висок риск локализиран рак на простатата. Мъжете са започнати на две годишен курс на ADT след лъчева терапия. Изследователите анализирали данни за оценка на ефективността на разходите за измерване на КМП преди започване на ADT, а след това след лечение с алендронат за предотвратяване на фрактури.
Идточник на статията: Урология
понеделник, 30 август 2010 г.
петък, 18 юни 2010 г.
Лазерно разбиване на камъни в уретера - видео
В сайта Българската Урология и Ендоурология можете да видите видео-клип на лазерно разбивае на камък в уретера.
Ендоскопското разбиване на камъни с лазер стана възможно благодарение на миниятюризирането и усъвършенстването на оптичните влакна (сонди), което позволи премиаването им през работния канал на уретероскопа и пренасянето на лъзерния лъч до всяка част на отделителната система. За информация, съвременните лазерни сонди (силициеви или кварцови), които се използват за ендоскопска интракорпорална литотрипсия са с дебелина около 200-400 микрона.
Двата основни типа съвременни лазери, които са подходящи и се използват в урологията за разбиване на камъни са Neodym: YAG (Nd: YAG) и Holmium: YAG (Ho: YAG).
Neodym: YAG (yttrium-aluminum-garnet) – този лазер излъчва при дължина на вълната 1060 nm в постоянен или пулсиращ режим. При контакт с повърността на камъка се създава плазмен бързо-нарастващ плазмен балон, който действа като звуков удар и разрушава конкремента. Тъй като тази дължина на вълната не се абсорбира от хемоглобина и водата, лъча има прониквателна способност в тъканите до 10 мм. По-модерна разновидност на този лазер е т.нар. FREDDY (The frequency-doubled, double-pulse Nd:YAG), който излъчва на пулсиращ режим от по два импулса с намалена мащност, което подобрява ефективността му и намалява проникващата му способност на 4 мм. и е много по-подходящ за разбиване на всички конкременти, освен цистиновите.
Автор на статията и видео-клипа: Д-р Васил Василев
Ендоскопското разбиване на камъни с лазер стана възможно благодарение на миниятюризирането и усъвършенстването на оптичните влакна (сонди), което позволи премиаването им през работния канал на уретероскопа и пренасянето на лъзерния лъч до всяка част на отделителната система. За информация, съвременните лазерни сонди (силициеви или кварцови), които се използват за ендоскопска интракорпорална литотрипсия са с дебелина около 200-400 микрона.
Двата основни типа съвременни лазери, които са подходящи и се използват в урологията за разбиване на камъни са Neodym: YAG (Nd: YAG) и Holmium: YAG (Ho: YAG).
Neodym: YAG (yttrium-aluminum-garnet) – този лазер излъчва при дължина на вълната 1060 nm в постоянен или пулсиращ режим. При контакт с повърността на камъка се създава плазмен бързо-нарастващ плазмен балон, който действа като звуков удар и разрушава конкремента. Тъй като тази дължина на вълната не се абсорбира от хемоглобина и водата, лъча има прониквателна способност в тъканите до 10 мм. По-модерна разновидност на този лазер е т.нар. FREDDY (The frequency-doubled, double-pulse Nd:YAG), който излъчва на пулсиращ режим от по два импулса с намалена мащност, което подобрява ефективността му и намалява проникващата му способност на 4 мм. и е много по-подходящ за разбиване на всички конкременти, освен цистиновите.
Автор на статията и видео-клипа: Д-р Васил Василев
петък, 11 юни 2010 г.
Представяме ви новия медицински форум "Урология и Ендоурология", в който имате възможност да дискутирате всякакви медицински и урологични теми.
Резултатите от проведената сред потребителите на сайта Urology.bg анкета, ясно показаха желанието им за създаване на урологичен форум, където да се обсъждат и коментират различни урологични и други медицински проблеми.
С удоволствие представяме новия Форум “Урология и Ендоурология“ , който е част от сайта и приветстваме всички желаещи да се включат в него.
Правилата за ползване и коментиране във форума са сходни с тези в сайта и молим всички участници да се запознаят с ТЯХ преди да коментират в него.
Добре дошли на всички!
Автор на статията Д-р Васил Василев и Урология и Ендоурология
Резултатите от проведената сред потребителите на сайта Urology.bg анкета, ясно показаха желанието им за създаване на урологичен форум, където да се обсъждат и коментират различни урологични и други медицински проблеми.
С удоволствие представяме новия Форум “Урология и Ендоурология“ , който е част от сайта и приветстваме всички желаещи да се включат в него.
Правилата за ползване и коментиране във форума са сходни с тези в сайта и молим всички участници да се запознаят с ТЯХ преди да коментират в него.
Добре дошли на всички!
Автор на статията Д-р Васил Василев и Урология и Ендоурология
вторник, 23 март 2010 г.
PSA
През 1979 г., след дълго търсене е изолиран антиген (протеинова молекула) от простатната тъкан, който е специфичен само за нея. Простатно-Специфичния антиген (PSA – Рrostatic Specific Antigen) e единствения специфичен кръвен маркер за простатната тъкан. Въвеждането на това “изследване” в рутинната урологична практика е едно от най-значимите събития по отношение на ранната диагностика и скрининг на ракът на простатата. В допълнение към ролята му за скрининг, PSA се използва и за наблюдение на прогресията на заболяването след лечение.
Важно е да отбележим, че PSA не е туморен маркер. Това е молекула, която се синтезира и е специфична само и еднинствено за простатната тъкан и която при определени състояния (едно от които е ракът на простатата) навлиза в кръвното русло и повишава стойността си. РSA е простатно специфичен, а не “раково-простататно” спицифичен. Това означава, че високи стойности на PSA, не означават задължително карцином на простатата, и обратното – ниските му стойности, не гарантират липса на рак. Но въпреки това, изследването му, е изключителна помощ за уролога в борбата му с рака на простатата, тъй като, най-честата причина за покачване на стойността му в кръвния серум е ракът на простатата.
Изследването на PSA се прави в почти всяка клинична лаборатория и представлява вземане на кръв от вената. Резултатите обикновено са готови в рамките на часове, най-много 1-2 дни.
За нормална стойност на PSA в серума е определена от 0 до 4 ng/ml. и при всяко негово повишаване, задължително трябва да се подозира и изключи и рак на простатата.
При нива на PSA по-високи 4 ng/ml, ако урологът прецени за нужно, може да нозначи допълително проследяване и евентуално допълнителни изследвания – простатна биопсия, която е единственият начин положително да се идентифицира наличието на рак.
Напоследък в урологичната общтност се водят дебати по отношение ползата от PSA при използването за масов скрининг за рак на простатата, тъй той е много скъп и може да доведе до диагноза и лечение на рак на простатата, които никога не стават клинично значими, а и наличните доказателствата за по-нататъшното намаляване на смъртността от рак на простатата са неубедителни [2].
Решението, след определена възраст (50 години), да се започнат ежегодни PSA тестове трябва да бъде съвместно между пациента и уролога му.
Според препоръките на Еворпейската Асоциация по Урология (EAU), PSA в комбинация с ректално туширане трябва да се предложи на възраст от 45 години за мъжете с очаквана продължителност на живота продължителност най-малко 10 години. Най-скорошните проучвания показват, че допълнително изследване на PSA не е необходимо при мъжете по-вазрастни от 75 години, ако при първата му проверка нивото му е по-малко от 3 ng/ml. Това е така, защото риска от смърт от карцином на простатата при тези мъже е много нисък.
Материала е предоставен от: Д-р Васил Василев и Urology.bg
Важно е да отбележим, че PSA не е туморен маркер. Това е молекула, която се синтезира и е специфична само и еднинствено за простатната тъкан и която при определени състояния (едно от които е ракът на простатата) навлиза в кръвното русло и повишава стойността си. РSA е простатно специфичен, а не “раково-простататно” спицифичен. Това означава, че високи стойности на PSA, не означават задължително карцином на простатата, и обратното – ниските му стойности, не гарантират липса на рак. Но въпреки това, изследването му, е изключителна помощ за уролога в борбата му с рака на простатата, тъй като, най-честата причина за покачване на стойността му в кръвния серум е ракът на простатата.
Изследването на PSA се прави в почти всяка клинична лаборатория и представлява вземане на кръв от вената. Резултатите обикновено са готови в рамките на часове, най-много 1-2 дни.
За нормална стойност на PSA в серума е определена от 0 до 4 ng/ml. и при всяко негово повишаване, задължително трябва да се подозира и изключи и рак на простатата.
При нива на PSA по-високи 4 ng/ml, ако урологът прецени за нужно, може да нозначи допълително проследяване и евентуално допълнителни изследвания – простатна биопсия, която е единственият начин положително да се идентифицира наличието на рак.
Напоследък в урологичната общтност се водят дебати по отношение ползата от PSA при използването за масов скрининг за рак на простатата, тъй той е много скъп и може да доведе до диагноза и лечение на рак на простатата, които никога не стават клинично значими, а и наличните доказателствата за по-нататъшното намаляване на смъртността от рак на простатата са неубедителни [2].
Решението, след определена възраст (50 години), да се започнат ежегодни PSA тестове трябва да бъде съвместно между пациента и уролога му.
Според препоръките на Еворпейската Асоциация по Урология (EAU), PSA в комбинация с ректално туширане трябва да се предложи на възраст от 45 години за мъжете с очаквана продължителност на живота продължителност най-малко 10 години. Най-скорошните проучвания показват, че допълнително изследване на PSA не е необходимо при мъжете по-вазрастни от 75 години, ако при първата му проверка нивото му е по-малко от 3 ng/ml. Това е така, защото риска от смърт от карцином на простатата при тези мъже е много нисък.
Материала е предоставен от: Д-р Васил Василев и Urology.bg
неделя, 14 март 2010 г.
Лечение на туморите на бъбрека
След като се постави диагноза на бъбречно-клетъчен карцином, тя се потвърди и се определи стадия на болестта, трябва да се определи план за лечение. Факторите, които се разглеждат, включват възраст на пациента и общото здравословно състояние и степента, в която ракът се е разпространил.
Важно е, че пациента и уролога вземат взаимно информирано решение, след като разгледа всички възможни варианти, странични ефекти и резултати. Една уверена, положителна перспектива може да помогне на пациента да се справи с физически изисквания на операцията и / или лечение и може да подобри шансовете за възстановяване.
Второ мнение може да предостави допълнителна информация в процеса на вземане на решения и да помогне на пациентите смятат, че той или тя е направил правилен избор..
Лечението на бъбречните тумори, заема важна част от урологичната практика.
Възможностите за лечение, включват следните опции:
* Хирургия (за премахване на ракови тъкани)
* Химиотерапия (използване на лекарства за унищожаване на раковите клетки)
* Лъчева терапия (използване на високо-енергийни лъчения за унищожаване на раковите клетки и да се намалят туморите)
* Хормонална терапия (използване на хормони за предотвратяване на раковия клетъчен растеж)
* Биологична или Имунотерапия (използване на съединения, произведени от имунната система на организма, или лаборатория, произведени копия от тях, за да унищожат раковите клетки)
Две или повече форми на лечение, могат да бъдат използвани в комбинация, като операция за премахване на първичения тумор, последвана от химиотерапия или лъчетерапията, за да доубият раковите клетки, които могат да останат в тялото.
Друга форма на лечение, наречена генна терапия, е проучена от изследователи, които смятат, че наследствени генетични мутации могат да предизвикат много случаи на СРС. В крайна сметка, един процес, който използва нормални гени може да преодолее или да предизвика обратното развитие на канцерогенния процес.
Последващи грижи и следене на пациентите
Пациентите, оперирани от рак на бъбреците, могат да развият повторение на заболяването – т.н. рецидив. Поради тази причина, повечето пациенти, подложени на режим на последващи прегледи след операция, обикновено на 3-месечни интервали през първата година. Тези прегледи включват пълен медицински преглед, образни изследвания, пълни кръвни изследвания и оценка на функцията на черния дроб и бъбреците.
Ако заболяването рецидивира и остава ограничено до няколко малки лезии, допълнителни хирургични интервенции могат да бъдат препоръчани. Лъчетерапия, биологична терапия (имунотерапия), или химиотерапия, може да се използва в допълнение към хирургия (наречен адювантно лечение), или за облекчаване на симптомите (наречена палиативно лечение).
Важно е, че пациента и уролога вземат взаимно информирано решение, след като разгледа всички възможни варианти, странични ефекти и резултати. Една уверена, положителна перспектива може да помогне на пациента да се справи с физически изисквания на операцията и / или лечение и може да подобри шансовете за възстановяване.
Второ мнение може да предостави допълнителна информация в процеса на вземане на решения и да помогне на пациентите смятат, че той или тя е направил правилен избор..
Лечението на бъбречните тумори, заема важна част от урологичната практика.
Възможностите за лечение, включват следните опции:
* Хирургия (за премахване на ракови тъкани)
* Химиотерапия (използване на лекарства за унищожаване на раковите клетки)
* Лъчева терапия (използване на високо-енергийни лъчения за унищожаване на раковите клетки и да се намалят туморите)
* Хормонална терапия (използване на хормони за предотвратяване на раковия клетъчен растеж)
* Биологична или Имунотерапия (използване на съединения, произведени от имунната система на организма, или лаборатория, произведени копия от тях, за да унищожат раковите клетки)
Две или повече форми на лечение, могат да бъдат използвани в комбинация, като операция за премахване на първичения тумор, последвана от химиотерапия или лъчетерапията, за да доубият раковите клетки, които могат да останат в тялото.
Друга форма на лечение, наречена генна терапия, е проучена от изследователи, които смятат, че наследствени генетични мутации могат да предизвикат много случаи на СРС. В крайна сметка, един процес, който използва нормални гени може да преодолее или да предизвика обратното развитие на канцерогенния процес.
Последващи грижи и следене на пациентите
Пациентите, оперирани от рак на бъбреците, могат да развият повторение на заболяването – т.н. рецидив. Поради тази причина, повечето пациенти, подложени на режим на последващи прегледи след операция, обикновено на 3-месечни интервали през първата година. Тези прегледи включват пълен медицински преглед, образни изследвания, пълни кръвни изследвания и оценка на функцията на черния дроб и бъбреците.
Ако заболяването рецидивира и остава ограничено до няколко малки лезии, допълнителни хирургични интервенции могат да бъдат препоръчани. Лъчетерапия, биологична терапия (имунотерапия), или химиотерапия, може да се използва в допълнение към хирургия (наречен адювантно лечение), или за облекчаване на симптомите (наречена палиативно лечение).
събота, 13 март 2010 г.
Рак на пикочния мехур - Обща част
Честотата на рака на пикочния мехур възлиза на около 90% от раковите заболявания на събирателната система на пикочо-отделителната система (бъбречното легенче, уретери, пикочен мехур, уретра). Пикочния мехур е орган, разположен в тазовата кухина, в който ие събира и в последствие се евакуира урината. Урината, която се произвежда от бъбреците, достига до пикочния мехур по уретерите и се освобождава от пикочния мехур през уретрата.
Ракът на пикочния мехур най-често произхожда от лигавицата на пикочния мехур, която се състои от един слой повърхностни клетки, които при напълване на мехура се разширяват и деформират (преходен епител), гладко-мускулен и влакнест слой. Туморите се категоризират като ранен стадии (повърхностен или неинвазивни) или напреднал стадий (мускулно-инвазивни).
В развитите страни (напр., САЩ, Канада, Германия, Великобритания), повече от 90% от случаите на тумори на пикочния мехур произходат от преходните епителни клетки ( за това е наречен преходно- клетъчен карцином). В развиващите се страни, 75% от случаите е плоскоклетъчен карцином, причинени от Haematobium Schistosoma (паразитен организъм) инфекция. Други редки видове рак на пикочния мехур са дребно-клетъчен карцином, carcinosarcoma, първичен лимфом и сарком.
Според Националния Раков Институт, най-високата честота на рак на пикочния мехур се среща в развитите страни като САЩ, Канада и Великобритания. Честотата е най-ниска в Азия и Южна Америка, където то е около 70% по-ниска, отколкото в САЩ.
Честота на рак на пикочния мехур увеличава с възрастта. Хората над 70-годишна възраст развиват заболяването 2 до 3 пъти по-често, отколкото тези на възраст 55-69 и от 15 до 20 пъти по-често, отколкото тези на възраст 30-54.
Рак на пикочния мехур е 2 до 4 пъти по-често при мъжете. В Съединените щати, около 39000 мъже и 16000 жени са диагностицирани с тази болест всяка година. Рака на пикочния мехур е четвъртият най-често срещания вид рак при мъжете и осмия най-често срещаният тип при жените. Заболяването е по-разпространено в бялата раса, отколкото при афро-американците и латоно-американците.
Ракът на пикочния мехур най-често произхожда от лигавицата на пикочния мехур, която се състои от един слой повърхностни клетки, които при напълване на мехура се разширяват и деформират (преходен епител), гладко-мускулен и влакнест слой. Туморите се категоризират като ранен стадии (повърхностен или неинвазивни) или напреднал стадий (мускулно-инвазивни).
В развитите страни (напр., САЩ, Канада, Германия, Великобритания), повече от 90% от случаите на тумори на пикочния мехур произходат от преходните епителни клетки ( за това е наречен преходно- клетъчен карцином). В развиващите се страни, 75% от случаите е плоскоклетъчен карцином, причинени от Haematobium Schistosoma (паразитен организъм) инфекция. Други редки видове рак на пикочния мехур са дребно-клетъчен карцином, carcinosarcoma, първичен лимфом и сарком.
Според Националния Раков Институт, най-високата честота на рак на пикочния мехур се среща в развитите страни като САЩ, Канада и Великобритания. Честотата е най-ниска в Азия и Южна Америка, където то е около 70% по-ниска, отколкото в САЩ.
Честота на рак на пикочния мехур увеличава с възрастта. Хората над 70-годишна възраст развиват заболяването 2 до 3 пъти по-често, отколкото тези на възраст 55-69 и от 15 до 20 пъти по-често, отколкото тези на възраст 30-54.
Рак на пикочния мехур е 2 до 4 пъти по-често при мъжете. В Съединените щати, около 39000 мъже и 16000 жени са диагностицирани с тази болест всяка година. Рака на пикочния мехур е четвъртият най-често срещания вид рак при мъжете и осмия най-често срещаният тип при жените. Заболяването е по-разпространено в бялата раса, отколкото при афро-американците и латоно-американците.
петък, 12 март 2010 г.
Аденом на простатата или Доброкачествена Простатна Хиперплазия
Простатата жлеза е с размер на орех и е част от мъжката полова система. Жлезата се състои от два лоба, или региони, оградени от външния слой на тъкан - простатна капсула. Простатата се намира в предната част на ректума и точно под пикочния мехур, където се съхранява урината. Простата също заобикаля пикочния канал, уретрата, през който урината излиза от тялото.
Учените не знаят всички функции на простатата. Една от основните и роли, обаче, е да изхвърли течност в пикочния канал, където сперматозоидите се движат при еякулация. Тази течност, помага на сперма, тонизира на спермата и прави вагиналния канал по-малко кисел и игае голяма роля в оплождането.
Доброкачествена простатна хиперплазия: Обща част на стареене
При възрастните мъже, със стареенето простатата се увеличава. Лекарите наричат това състояние доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ), или доброкачествена хипертрофия на простатата, или по-старото - аденом на простатата. Това е едно от най-честите заболявания при мъжете и основна дойност на урологията.
Като човек съзрява, простатата минава през два основни периода на растеж. Първия протича в началото на пубертета, когато простатата се удвоява в размер. На около 25 годишна възраст, жлезата започва да расте отново. Тази втора фаза на растеж често води, години по-късно, до ДПХ.
Въпреки, че простатата продължава да расте по време на голямата част от живота на човека, разширяването обикновено не причинява проблеми до края на живота му. ДПХ рядко причинява симптоми преди 40-годишна възраст, но повече от половината от мъжете над шейсет години и колкото 90% на седемдесет и осемдесетте години представят някои от симптомите на доброкачествената простатна хиперплазия.
Тъй като разширяването на простатата е ограничено от слоя тъкан около нея - простатната капсула, това води до притиснекане на уретрата като скоба на градински маркуч. Стената на пикочния мехур се удебелява и започва да се дразни лесно. Пикочния мехур започва да има позиви за уриниране, дори когато той съдържа малки количества урина, причинявайки по-често уриниране. В крайна сметка, на пикочния мехур отслабва и губи способността си да се изпразни, така че понякога остава урина в пикочния мехур - остатъчна урина. Стеснението на уретрата и частичното изпразване на пикочния мехур са причината за много от проблемите, свързани с аденома на простатат.
Абонамент за:
Публикации (Atom)