PSA

През 1979 г., след дълго търсене е изолиран антиген (протеинова молекула) от простатната тъкан, който е специфичен само за нея. Простатно-Специфичния антиген (PSA – Рrostatic Specific Antigen) e единствения специфичен кръвен маркер за простатната тъкан. Въвеждането на това “изследване” в рутинната урологична практика е едно от най-значимите събития по отношение на ранната диагностика и скрининг на ракът на простатата. В допълнение към ролята му за скрининг, PSA се използва и за наблюдение на прогресията на заболяването след лечение.

Важно е да отбележим, че PSA не е туморен маркер. Това е молекула, която се синтезира и е специфична само и еднинствено за простатната тъкан и която при определени състояния (едно от които е ракът на простатата) навлиза в кръвното русло и повишава стойността си. РSA е простатно специфичен, а не “раково-простататно” спицифичен. Това означава, че високи стойности на PSA, не означават задължително карцином на простатата, и обратното – ниските му стойности, не гарантират липса на рак. Но въпреки това, изследването му, е изключителна помощ за уролога в борбата му с рака на простатата, тъй като, най-честата причина за покачване на стойността му в кръвния серум е ракът на простатата.

Изследването на PSA се прави в почти всяка клинична лаборатория и представлява вземане на кръв от вената. Резултатите обикновено са готови в рамките на часове, най-много 1-2 дни.

За нормална стойност на PSA в серума е определена от 0 до 4 ng/ml. и при всяко негово повишаване, задължително трябва да се подозира и изключи и рак на простатата.
При нива на PSA по-високи 4 ng/ml, ако урологът прецени за нужно, може да нозначи допълително проследяване и евентуално допълнителни изследвания – простатна биопсия, която е единственият начин положително да се идентифицира наличието на рак.

Напоследък в урологичната общтност се водят дебати по отношение ползата от PSA при използването за масов скрининг за рак на простатата, тъй той е много скъп и може да доведе до диагноза и лечение на рак на простатата, които никога не стават клинично значими, а и наличните доказателствата за по-нататъшното намаляване на смъртността от рак на простатата са неубедителни [2].

Решението, след определена възраст (50 години), да се започнат ежегодни PSA тестове трябва да бъде съвместно между пациента и уролога му.
Според препоръките на Еворпейската Асоциация по Урология (EAU), PSA в комбинация с ректално туширане трябва да се предложи на възраст от 45 години за мъжете с очаквана продължителност на живота продължителност най-малко 10 години. Най-скорошните проучвания показват, че допълнително изследване на PSA не е необходимо при мъжете по-вазрастни от 75 години, ако при първата му проверка нивото му е по-малко от 3 ng/ml. Това е така, защото риска от смърт от карцином на простатата при тези мъже е много нисък.

Материала е предоставен от: Д-р Васил Василев и Urology.bg