Безкръвни операции в урологията

През последните години, с развитието на технологиите и бързия прогрес в медицината, в това число и в урологията, която е една от най-високо технологични мидицински специалности, все по-често се говори и използват т.нар. ендоскопси или безкръвни операции. Именно по тази причина Ви предлагам тази статия, за да внеса яснота по темата, да ви запозная с разликите, предимствата и недостатъците на тези модерни методи, тъй като често пациентите не могат да се ориентират в терминологията и различните видове хирургично лечение (безкръвно или класическо), които са възможни за една и съща болест. Предполагам всички са наясно с класическата, отворена хирургия и съвсем накратко ще се спрем на основните етапи на една отворена операция, за да можем да направим по-добро и разбираемо сравнение с безкръвните, лапароскопски методи. Всяка отворена операция започва с хирургичен достъп до съответния болен орган или област в тялото. Достъпът включва - първо разрез на кожата и подкожието и в последствие в дълбочина на подлежащите мускули и структури. В зависимост от органа, който се оперира и вида на оперативната интервенция, достъпите са различни и с различна големина. Едва след като се осигури въпросния достъп до болния орган започва същинската част от операцията - например премахване на тумор, корекция на вроден дефект или друг проблем и т.н. Често достъпите до един и същ орган са еднакви за различни видове оперативни интервенции, като разбира се е възможно и обратното - различни достъпи за едни и същ проблем. Например за премахване на тумор на бъбрека могат да се използват т.нар. лумбален достъп или т.нар. трансперитонеален достъп, в зависимост от големината на туморната формация (виж схема по-долу). След като приключи същинската част (премахването на тумора на бъбрека например), операцията завършва със затваряне на достъпа, като на отделни слоеве и последователно се зашиват мускулите, подкожието и накрая кожата. Реално, кожата е само последния слой, като под нея има поне още 2 шева. Тук е важно да отбележим, че болките след класическите операции най-често се дължат именно на въпросния достъп и пациентите не ги боли от премахнатия тумор на бъбрека например, а от разрязаните по време на достъпа кожа и мускули. Още повече, възстановяването след операцията и врящането към ежедневните активности е възможно едва след като зарастнат зашитите мускули, което може да продължи 2-3 и повече месеци, времето, през което пациентите могат да изпитват болки и дискомфорт, особено при движение или натоварване на въпросните мускули. Точно тук е основната и огромна разлика между класическата и лапароскопска (безкръвна хирургия). Както се подразбира от името и (laparos - корем и scopia - гледане) лапароскопките операции се извършват през малки разрези (дупчици) в коремната стена и по тази причина се нарича "минимално инвазивни" или “безкръвни”. За разлика от традиционната хирургия, която се извършва през достъп (разрез) на кожата и мускулите, при лапароскопските безкръвни методи, операцията се извършва през няколко малки дупчици (0,5-1 см.) на кожата, като се използват специално създадени за целта инструменти и камера, през която хирурга наблюдава и контролира инструментите. Реално същината на операцията е същата (например премахване на тумор на бъбрека или рак на простатата) и се прави същото както при отворената класическа хирургия, но без да има разрез на кожата. Основните предимства на модеренните безкръвни методи пред класическата хирургия са: - по-малко болки след операцията, - позволява по-ранно раздвижване, - намалява продължителността на хоспитализацията, - позволява по-бързо възстановяване, - естетически - почти липсва белег. Разбира се, за извършване на лапароскопски операции се изисква подходящо обучение, в допълнение към уменията по конвенционална хирургия. Също така, пациентите, който подлежат на лапароскопска операция трябва да бъдат информирани за вероятността, че по време на операцията може да се наложи да се използва и премине към класически разрез - т.нар. конверсия. Тук е мястото да споменем и следващото поколение “безкръвни” операции, който са плод огромния технически прогрес в медицината през последните десетилетия, а именно роботизираната хирургия. Реално, роботизираната хирургия представлява усъвършенствана лапароскопска хирургия, която също се извършва през няколко малки дупчици на кожата, но иструментите вече не се държат от ръцете на хирурга, а от робот, който се командва от чрез контролен пулт (конзола) от хирурга. Именно по тази причина по-правилно би било роботизираната хирургия да се нарича робот-асистирана лапароскопска хирургия. Повече за този метод можете да научите специално-писаната за нея статия. Отново за илюстрация, Ви представям кратък видео-клип представящ работата на робота, на който ясно се вижда движението на механичните му ръце, който държат инструментите, контролирани от дистанция от уролога. Може ли всички операции да се извършат лапароскопси? Най-често Да, разбира се не е всички. В действителност всичко зависи от опита на хирурга и вида на патологията, като избора на метод е строго индивидуален при всеки пациент. В урологията най-често лапароскопски операции се правят при рак на простатата, тумори на бъбрека (с по-малки размери), лечение на рак на пикочния мехур, пластики на бъбречното легенче и др. Важно е да отбележим, че в световен мащаб, по-голямата част от операциите за рак на простатата се извършват безкръвно - лапароскопски или робот-асистирано. В САЩ над 80% от радикалните-простатектомии се извършват с робот, което в същността си е усъвършенствана лапароскопска или както е по-правилно да я наречем робот-асистирана лапароскопска хирургия. Автор на статията: Уролог